Откъс от "Трагикомедия една...": Монолози

Монолози... отново монолози.... А отговор даже не иска и не търси... Все едно съм зрител, част от декора на пиесата.. Пиеса в пиесата всъщност. Залата е препълнена от опулени лица към сцената, тръпнещи в очакване, а на сцената най-отпред той - изгубеният странник рецитира своя монолог. А зад него, малко по-назад вътре в сцената са наредени няклко стола в редица върху тях, седнали кротко наблюдатели - да ги наречем статисти, които са принудени на шоуто да се наслаждават.