"Малката кибритопродавачка..."

Безсъние

Празна стая

Едно небе

Без звезди

Отново размисли глупави

Без смисъл озарени,

Без начин да променят

Света дори.

Едно лице,

От Болка посетено

Едно сърце,

Сгушено в мрака

На пламък сетен

Ледът мъчи се да разтопи.

Сенки игра играят

Сцени разни

Със сюжети странни

Се преплитат

И сякаш Провидението видя

В допир топлина

Или Бялата девица

Тихо навести го.

А сърцето нявга

Ледът от себе си

Пожела да снеме...