Посвещение

О,скъпи мой сценаристе,

Преди да започенш своя сценарий,

Запознай се с историята на твореца.

С неговите мъки и неволи,

С неговите най-съкровени желания и радости.

Емоциите и чувствата,

Които е вложил в своите излияния,

Които се крият зад множеството думи

Поетично написани.

Недей да съдиш ти

По неговтие стъпки и бездействия.

Опознай го ти,

Както се вглеждаш

В своите най-гротескни черти

В огледалото искрящо

Или пък като Нарциса

От легендите мистични,

Се  любуваш на своя образ отразен.

Надникни зад кулисите

На тази постановка.

Загледай се в мимиките,

Изрисувани по лицата на актьорите,

Дори зад хилядите маски скрити.

Изрови от прашните лавици

Неговите книги в забрава затънали

И седни удобно в голямото кресло.

Но недей буквите с очите си

Да прочиташ,

Камо ли пък между редовете.

Погледни със сърцето си

В тези завъртулки

Със скрито значение.

Прочети веднъж

Или пък дваж.

Върни се даже

За пореден път.

Разбери го с душата си,

Не с разума повърхностен.

Тогава...

Тогава започни да пишеш

Сценария на трагикомедия една.

„История за страха и чувствата.”

За болката и страстта

И за още много други неща...

О, скъпи мой сценаристе.

На Крисчън Грийн