По Коледа стават чудеса, а на Нова година се преобразяваме в
префърцунени пауни като онези най-пошлите, които биват най – отвержени дори и
на игри най- пагубни любуват се...
Ами пълнежът? А остатъкът от годината...? Не е ли това
най-важното?
Разни избягали мисли...
И отново изпращаме още една Година от Живота си. И време е
за онова нещо, наречено „равносметка”. И
едно ново прекрасно ново начало!
Знаете ли, благодарна съм на тази година. Научи ме да се сме
от дъното на Сърцето си с все сила, научи ме да плача с още повече от Всичкото
си, научи ме да вярвам в Себе си и това да си различен не е пагубно дори, научи
ме да вярвам в хората или поне в тези, които заслужават. А тези понякога са
едни малки Съкровища, които са скрити сред тълпата. Научих се да загърбвам Миналото в една кутия от обувки и да се връщам при него, когато ми домъчнее и се
превърна в Меланхолия. Научих се да бъда
Себе си и да слагам маските по много извънредни поводи. Научих се, че Страданието е част от Нас и има време, когато да го почитаме. И това,че не е
страшно, нито е символ на Слабост. А точно обратното. Неизменно губим нещо,
някого, каквото и да е и ние усещаме липсата му. По много различни начини. И се
преборваме с това, когато си даваме време да го изживеем, но това никога не
трябва да е прекалено дълго. Не трябва да се осланяме на тази Болка и Тъга. Във всеки Тунел и във всеки Мрак съществува
една искрица Светлина и от нас самите зависи колко ще порасне и дали ще се
превърне в лъч или в Слънце – Луна. Научих се и на много други неща... А и
понякога просто преоткриваме това, което сме забравили. Пожелавам ви го и на
вас!
Тази Година бе изключително цветна. Може би повече изпълнена
с негативи, но никога не съм харесала числото „13”. И то не поради всеобщи
предрасъдъци. През тази Година се случиха много Начала и много Тръгвания. И
няколко завръщания. Дори се завърши един
роман. Прекрасна Трагикомедия. История за страха и чувствата. Ще ви хареса.
Обещавам. Много е различна. Изпълнена с всички нюанси на човешките емоции,
много дантелени откровения, чувства и душевност. Просто две половини. Два
различни пътя, които се преплетоха и после пак
поеха по своите съдби. Май много ви разказах. Но всеки ще намеи по нещо за Себе си. Или ще
открие Себе си. Не зная,но се надявам да споделите, след като я прочетете. Кога
и къде ли? Скоро, надявам се. Ще ви уведомя като е напълно готова. Малко се
бави, но е малко срамежлива и несигурна, а и малко се страхува. Но е
очарователна по своя скромен начин.... Това ви го споделям като тайна от Сценарист на Читател. Просто моля за applause за нея, срамежлива е, а
представлението е към своя Край...
