От другата страна на Огледалото
Виждам през своите тъмни очила с цветни стъкла... И знаете, ли? И вие го можете!
Wednesday, March 20, 2024
Запролетяване
Saturday, February 10, 2024
*
Sunday, January 14, 2024
Размисли разни
Понякога си мисля, че сме константите в живота си.
Tuesday, January 2, 2024
За Новото
Началата са интересно нещо. Всеки различно ги приема. Аз тази година някак си се сгуших в Тишината. Заедно посрешнахме Новото на по чаша чай и с най - голямо удоволствие мълчахме. Мълчахме и направихме място на Спокойствието, което бе дълго чакан гост. За да може и то заедно с мен да посрешне всяка трудност, която се задава по Пътя. Всеки има моментите си. Моите са като един аранжимент на пиано. Със своя мелодичност и повторение, които могат да те отведат до сътоянието на мир, което дълго си търсил и чакал… И просто чакам да се случа. С всичкото ми. Този път без Парадоксалността, която ме съпътства по сетивата. Нея я оставих в онази стая с табелка "Строго забранено". Просто Време за една Промяна, защото без Промяна нищо не се променя. Колкото и да го чертаеш на ум и да си го намисляш при всичките падащи звезди и отместени стрелки на часовника.
Много разпиляности за една Нова година, на която умишлено й липсва Равносметката. Защото този път я оставих да не се случи, да не се осъзнае, а просто да се наслади на пътя, който продължава да се ниже.
Monday, December 18, 2023
За От другата страна на Огледалото
За една конкретна стъпка днес си мисля, която бе предшествана с много "не"-та, невярвания в Себе си, откази, страх и въпреки това огромната жажда и порив на една мечта да се осъществи. За приготволенията. За срещата на От другата страна на Огледалото. Като струя вдъхновение, като израз на Любов към Себе си, като Страст, която те хвърля в ритъма на танца и не ти дава да спреш да танцуваш, докато имаш какво да кажеш, да почувстваш и споделиш със света, като вътрешен свят, като отражение на нас самите, когато се погледнем, като това да гледаш някого и да виждаш Себе си като половина от цялост. Като страдание, което става с една шепа по-леко, но с шепа, която всъщност е толкова важно да стигне до другите туптящи сърца, за да могат да припознаят Себе си, да разберат, че не са сами в това, което чувстват, за да полекуват душата си и Щастието да се намести в тях.
Преди време някой ми каза, че понякога си чисти раните на душата с моите думи. Толкова, толкова диво зарадва моята поетична и леко егоцентрична душа - това да бъдеш признат, оценен, почетен и още повече да разбереш, че всичко това не са само слова към Себе си, ами наистина помагат на този, който чете всичко това, което се е изнизало като една дантела, като едн ред плетка от ръката на Времето. Това вдъхва сили да продължиш. Да вървиш, да чувстваш, да споделяш, да омагьосваш със своята магия.Защото монетата, която се върти, винаги има две страни, както и Огледалото…
Благодаря ти, читетлю, че се отби днес да прочетеш това, което имах да споделя.
Wednesday, November 22, 2023
За раните, които не знаем, че ги има
Понякога има рани, които не знаеш, че същестуват. Ей там си стоят, без никого да притесняват. Докато в един момент не те пронижат и разбираш, че ги има. Нещо просто ги бодва и те се отварят и започват да кървят и да болят. Странно е някак. Тя и кръвта вода не става, казват. Ала е странно как може нещо, с което си се примирил да те заболи в даден момент. Някакъв такъв един на пръв поглед никакъв дори. И ето нещо от някъде те дърпа и хоп, открива това неприятно чувство. Изплакваш го в няколко сълзи и го оставяш да си потлее. Докато се развтвори в Тишина и не спре да напомня за Себе си. И отново не се скрие в оново примирението, от което е дошло.