Monday, July 28, 2014

(Не)признание

Искам да ти кажа,че беше прав...
За много,много неща....
Но не това е важното....
Искам да ти кажа,че беше прав.
За Тях...
За Тези, които презирах...
За Тези, с които ме сравняваше...
За Тези, които мъчни ти бяха....
За Тези, които живееха в Твоето сърце...

Тогава не разбирах, не исках и да чуя...
Но ти знаеш,че моята Огнена Женска природа
Не би позволила това...
А Младешката Любов е ревнива и страстна...
И все толкова Самовлюбена....
А Младостта нали не прощава лесно...
И всеки прави много безсмислици и неправилности...
Но в това й е чарът нали...

А аз не искам да ти казвам всичко това.
Нали моята Гордост си е една такава Горда
И все толкова Права уж...
Но ти знаеш, моята Самовлюбеност
Във всичките й нюанси...
И аз няма да ти кажа,че беше прав,
Защото го знаеш, а моята Стихия
Е по-малка от твоята Егоцентричност
И удоволствието да те признаят
В онази правота...
Която винаги била е там...

Но ти не си прав....
Не тогава...
Не сега....
Не и за това минало...

Женското сърце ранимо е...
Когато става дума за любов...
И Други.

Но тайничко ще ти го прошепна
Под ключа на Заспалото Его:

"Ти беше прав..."

Monday, July 14, 2014

Едно пътуване посока Лято недостатъчно

Всичко се крие в червените оттенъци на едни коси,
Тези от най - буйните и огнени с преплетени къдръци
И много, много импулсивност.
С една керемидена сграда,
Леко розавееща
На фона на Среднощния град.
Онзи, който много вдъхновява,
А небето му е наситено с птици.
От онези, които ги чуваш в утрото на Юли,
От онези, които ги ругаеш на криво,
След бурната Нощ на много наздравици, джамбета - китари
И много недостатъчност.

Морето винаги е една далечност,
Някъде там в синевата,
А пясъкът е един праг,
Който не смеем да напуснем
Без стон, без вопъл.
Без някого. Без нас.
Русалките не спят,
По средадата на пристанище.
Рибарите далеч са,
А те са само сън.

Пътят е дългата максима  на Целта.
А Целта е безпътна, бездомна.
Няма мечти, а само планове.
Няма Любов, а само оправдания.
Чайките отлетяха на Юг
Да търсят други, много различни от тях...
От тези, които обичат най-много.
И до край.

За последен път оставам,
Оставам тук.
Далеч.
В безкрайността
В утро С дъх на море...

А Лятото винаги е със сърце недостатъчно...




Wednesday, July 2, 2014

Вдъхновяващо

"Обичам хора, пълни със смисъл. Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходещи загадки. Парадокси. Такива, които имат малки вселени в себе си и могат да накарат кръвта ти да кипне само с един поглед. Или да замръзне. Такива, в чиито очи се крият много истини, стига да можеш да ги видиш. Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем. Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно. Обичам ги. Светът има нужда от повече като тях, защото, нека си признаем - няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен. И сив...."
Автор: Анонимен 

Вдъхновение, което тече във вените и кара душата да танцува,разпръсквайки своята сила навред. Малките неща, които правят Животът прекрасен, трупайки се едно след друго, превърщайки се в Големите неща, които не позволяват на Душата да се сломи.