Monday, July 28, 2014

(Не)признание

Искам да ти кажа,че беше прав...
За много,много неща....
Но не това е важното....
Искам да ти кажа,че беше прав.
За Тях...
За Тези, които презирах...
За Тези, с които ме сравняваше...
За Тези, които мъчни ти бяха....
За Тези, които живееха в Твоето сърце...

Тогава не разбирах, не исках и да чуя...
Но ти знаеш,че моята Огнена Женска природа
Не би позволила това...
А Младешката Любов е ревнива и страстна...
И все толкова Самовлюбена....
А Младостта нали не прощава лесно...
И всеки прави много безсмислици и неправилности...
Но в това й е чарът нали...

А аз не искам да ти казвам всичко това.
Нали моята Гордост си е една такава Горда
И все толкова Права уж...
Но ти знаеш, моята Самовлюбеност
Във всичките й нюанси...
И аз няма да ти кажа,че беше прав,
Защото го знаеш, а моята Стихия
Е по-малка от твоята Егоцентричност
И удоволствието да те признаят
В онази правота...
Която винаги била е там...

Но ти не си прав....
Не тогава...
Не сега....
Не и за това минало...

Женското сърце ранимо е...
Когато става дума за любов...
И Други.

Но тайничко ще ти го прошепна
Под ключа на Заспалото Его:

"Ти беше прав..."

3 comments:

  1. Боже ,
    колко въображение и романтика има
    в малката къщурка ,
    изоставена , там на брега.
    Приказлива е
    и няма как друго да бъде
    с тези незалостени прозорци и врата.
    Вятърът с тях малко бурно танцува
    и те не млъкват - Тряс-та-та-та , тряс-та-та-та
    Вътре , рояци неуловими пожълтели листа
    - слуги верни на ненамерили едно към друго път същества -
    неуморно прехвърчат от стена до стена -
    потайни , смутени и малко ревниви
    като безадресни писма.
    Отвън , следи от зъби на стихии
    приканваха към примирение
    и призрачно припомняха че времето има
    най-ефективната обсада на света.
    "Ти беше прав"!
    Какво от това.
    Камъче цопна във спяща вода ,
    а болка и вик и вълна се стопиха
    в опит да достигнат безкрая.
    Но сега всичко е както преди -
    отгоре и отдолу небе
    и две прекрасни луни.

    ReplyDelete
  2. Многозначен отговор - загатка ?
    Случайна или не тя ,
    потопената в среднощен хлад душа , като слънчице напече
    и мисълта ми като сгрято гущерче по нея пропълзя
    Повъртя я като кубчето на Рубик във ръчички
    и изстена - Нерешимо е , поне сега.
    Но за любопитните , три възможности ще споделя :
    - първата е сърчице , неспособно да стои на едното си краче
    и поддало се на гравитацията , закачливо е полегнало м-у невидимите редове
    - втората , стилизирано изображение на перфектното женско дупе.
    Боже , изхвръкна ми капачката. Залагам на втората от първите две.
    - и накрая третата - контрастен душ - целящ лудостта и мислите порочни ,
    световъртежно в мръсния канал да отнесе
    Математиката - наука точна , отразяваща безпристрастно света ,
    чрез едно алгебрично неравенство , по шестобалната система ,
    макар и мъничко болезнено , ми приземи мисълта.

    ReplyDelete