Wednesday, November 21, 2012

Ноември е и какво от това?


Ноември е... и какво от това?
Още един есенен месец се наниза на броеницата новогодишна
Като онези пуканки,които кичат по дряновите клонки за празника щастлив. 
За раздели и тъги шъпоти раздават се отново,
Но пък е Ноември... и какво от това?

Разпад на парцали и Есен в ярки нюанси на тъга меланхолична.
Сиротност по ръбчетата на сезона. 
Дъжд отвъд самите дъна и самота в мъгливо.
Все Ноември е и какво от това питам отново?

Чувствам се по-цяла от Преди,
А пък Есенно е едно такова... 
И тъжно трябваше да е нали?
Като всяка Есен през наниза от сезонни тъги.
И мрачно такова... И трябваше всичко това, нали?

Е, познай, Съдба! Не е ! 
Ноември този път е цветен
Облепен в ярки хартиени колажи
И цветни гирлянди на щастие.
Не ми се муси и не се и дави в бялото на очите.
Усмихнат е.... до самите ириси на морето. 

Давя се в усмивки 
И сгушвам се в цялата си половина.
Цяла е... по-цяла е от Преди. 
Събирам си прашинки звездни 
И крия ги под възглавницата на Сънливия човек. 
След време ще пораснат 
И в парчета цели ще се върнат. 
Наивно е нали? 
По детски едно...
Но пък Ноември е Ноември...
С полъх на детство
И радост в смеха на снежинките неродени. 

Един такъв необичаен и много красив....
Усмихни се... Ноември е и какво от това? 

Monday, November 5, 2012

През булото на нощта


Мрак без мрак и едно безвремие
Желание под падаща звезда една
В глухотата на града.
Нюанси в лилавото на Съдбата
И цигарен дим през дъното на гърлата.
Спомени отвъд и нежност по пръстите мъгливи.
 Усмивка нежна за нощта и страстна болка
По ръба на сърцето огнеженно.
Сън и блян, преливащ  през параход един
 на Сънчовците заскрежени
и лиричност по водопади от дързост       
на самия Непознат и акорди в сънливост
за приказни замъци и рицари без брони...
              
             
На Allura

Friday, November 2, 2012

Пастелни тоновe в Аз


Аромат на кокосови пръчици
И спомени в лилаво с привкус
На ментови листенца
По чаените дъна.

Уют по сетивата 
И Муза в ефирни цветове.
Интерлюдия на Страстите.
И Тишина по затаените ъгли на стаята.

Женственост в меланхолна цигулка
И букви в червено по избледнелите корици.
Едно сърце. Една душа.
В познати чувства даже леко странно прозаични.
Мелодия от дистанцираните дъна
И едно пътуване към старо Аз...




Такава


Спокойна и тъжна,
Леко боляща, но преливаща от усмивки...
Обикновена по своя глупав начин,
Но тъй специална в очите тъй зрещи.
Една рошава и наивна в ранобудността
На сутринта и леко зла нали
Преди аромата на първото кафе.
Сгушена  в своите пантофи на сивотата си дневна
И нежна в прегръдките ласкави.
Такава съм си аз 
И куп много други неща, нали.
Поредната няма девойка
От поредната безименна
Принцесешка неволя..