Такава

Спокойна и тъжна,

Леко боляща, но преливаща от усмивки...

Обикновена по своя глупав начин,

Но тъй специална в очите тъй зрещи.

Една рошава и наивна в ранобудността

На сутринта и леко зла нали

Преди аромата на първото кафе.

Сгушена  в своите пантофи на сивотата си дневна

И нежна в прегръдките ласкави.

Такава съм си аз 

И куп много други неща, нали.

Поредната няма девойка

От поредната безименна

Принцесешка неволя..