Ноември е и какво от това?

Ноември е... и какво от това?

Още един есенен месец се наниза на броеницата новогодишна

Като онези пуканки,които кичат по дряновите клонки за празника щастлив. 

За раздели и тъги шъпоти раздават се отново,

Но пък е Ноември... и какво от това?

Разпад на парцали и Есен в ярки нюанси на тъга меланхолична.

Сиротност по ръбчетата на сезона. 

Дъжд отвъд самите дъна и самота в мъгливо.

Все Ноември е и какво от това питам отново?

Чувствам се по-цяла от Преди,

А пък Есенно е едно такова... 

И тъжно трябваше да е нали?

Като всяка Есен през наниза от сезонни тъги.

И мрачно такова... И трябваше всичко това, нали?

Е, познай, Съдба! Не е ! 

Ноември този път е цветен

Облепен в ярки хартиени колажи

И цветни гирлянди на щастие.

Не ми се муси и не се и дави в бялото на очите.

Усмихнат е.... до самите ириси на морето. 

Давя се в усмивки 

И сгушвам се в цялата си половина.

Цяла е... по-цяла е от Преди. 

Събирам си прашинки звездни 

И крия ги под възглавницата на Сънливия човек. 

След време ще пораснат 

И в парчета цели ще се върнат. 

Наивно е нали? 

По детски едно...

Но пък Ноември е Ноември...

С полъх на детство

И радост в смеха на снежинките неродени. 

Един такъв необичаен и много красив....

Усмихни се... Ноември е и какво от това?