Снежна приказка по ръба на пръстите
заскрежени
И сиви небеса в очите заснежени.
Спомени отвъд и детство в снежинките по колите
Вятър с косите играе и детски писъци дочуват се от глухото на
града.
Ентусиазъм наивен с невинност детска сравнима
И непорочност по ъгълчетата на усмивката.
Дните последни като глави от приказка една
Се нижат безспир.
Ден предишен полъх на пролет усетих
И метър подир метър след това
На Лято диво игриво замириса по оголените дървета,
А локвите мътни за Есен нашепват.
Средгорска сприка покрита с бяло
И хора сгушили се в себе си
И едно пътуване в Нощта.
Всичко спи и възхвала отправя на Новата Зима,
Пък от Ехото се долавя звука от шейната на Жената,
що сърцето й заледено в огледало се таи...
No comments:
Post a Comment