Днес е специален ден! Как какъв?! Първата Пролет! Самото Пролетно равноденствие.Нищо, че Пролетта не се интересува от дати и календари. Тя винаги знае по - добре от нас кога й е време. Нали затова изпраща своите вестители кокичетата точно на време....
Докато ние се взираме в екрани, забълтаваме в работа, гоним срокове, Пролетта си има свой собствен ритъм и виждания за нещата. Кога и къде точно да пусне игликите и минзухарите да цъфнат първи, кои подир тях да се покажат....В коя планина кои билки първи да се окъпят от Слънцето и т.н. И типично по Нейн стил, колкото и да я забравяш, или игнорираш, Тя просто те дръпва и те вика на среща. Намира най - фините ти струни и започва да свири Онази съкровена мелодия, която Сърцето ти знае, когато тупти с Пролетта. И просто хукваш навън. Дори и сред градските улици. Тя е навсякъде от цъфтящите дървета, през окичените цветарници, усмивките на хората та до бабите, които продават набрани пролетни цветя от дворовете. Особено в тях. Сред ветровете, които Март носи Слънцето, което се крие зад облаците. Минаваш покрай една такава и си записваш наум на връщане да си купиш букет, защото така и така вече е откъснат, а на теб ти е жал да оскубеш цветята от двора, нали. Примерно… Друго си е да усещаш Пролетта във вените си. Пък ние хората имаме нуждата да я внесем в домовете си. Особено, когато Пролетта няма време да дойде дори и за чаша чай. А какво пък съвпадение малко по -надолу от нея да свири уличен музикант на саксофон, ама без аудио запис...И да озвучава всичко наоколо. Ей, на това му казвам Вселената да работи за теб и да ти поднася прекрасна първа среща с Пролетта. От най - официалните.
И се започна Пролетната олелия, пчели посетиха прозореца ми да се готвят за Новото Начало, леко сънени, току що събудени от Пролетта, пойни прици започнаха да се дочуват от съседните дворове... А и най - хубаво от всичко е да видиш джанка дивачка, пораснала насред оградата на двора ти, незнайно кога,която виждаш тамън да разцъфва. Ах,колко е прекрасно да вдишаш първия аромат на Пролетта! Ако имах толкова много думи под ръка, с които да го опиша, щях, но мога само горещо да ви препоръчам да спрете и да помиришете някоя цъфнало дърво. А лястовиците... те къде ли се дянаха? От далече идат и ми се струва, че ще закъснеят за Пролетния бал... Тук обичаме да танцуваме и да се вселим и всеки сезон се посреща с бал. Мисля, че се досещате кои са ми най - специалните. Но шшшшт! Тихо! Не издавайте да не ви чуят!
Обичам те, Пролет! Винаги ще тичам към теб, дори и без дъх да остана, както се пееше в една песен, но за Морето, което е една друга Любов. Сега си обличам най - нежните цветя и си закичвам нй - вятъро и дъждоустойчивете дрехи (да, точно така), взимам си и очилата със цветни стъкла и хуквам на среща с дългочаканата Пролет.
