На Морето - Посвещението, което никога не стига

"Не е измислица морето

и щастието съществува!"

             Христо Фотев 

Морето е една безкрайна любовна афера, от която, когато и да си тръгнеш все е рано. То лекува всички тревоги, щом погледнеш към него. Извлича всяка тежест от теб и я пречиства по неговия си тайнствен начин. 

Има толкова много изписано и посветено на него. Толкова Любов и Вдъхновение, заемащи различни форми…точно като водата. И никога написаното не е достътачно.Винаги има какво да извира от влюбеното синьо сърце… И не напразно, защото… 

Морето е онази помитаща сила, която може да те погуби, но винаги тишаш към нея за още и още. Защото не можеш да се откъснеш от него, дори, когато те лашка по вълните си и те разпарчетосва като корабокрушение. А дори когато успееш да се откъснеш, тръгването от него винаги е трудно и болезнено с онези обещания, че отново ще се върнеш. 

Морето е една дълбока и безкрайна любов като неизследваното му дъно, от което, колкото и да ревнува човек, просто не може да се сравни. Защото то просто е любов от друго измерение, от друг свят, който много преди нас се е настанил на Земята и много след нас ще остане. А спомените, ще лежат на дъната му с останките от крушения и излято вдъхновение по страниците на поетите, певците и всички хора на изкуството…