Лунно момиче

Селена - богиня на Луната в древногръцката митология

"Раняваме се волно и неволно.
Но всеки свойте демони опитомява.Един във друг се търсим и не помним,че нищо в този свят не ни спасява."Селвер

Тя е като Пролетно утро през Май.
Някак непостоянна, но обсипана с цветя.

Събрала е цялото Слънце, което е могла,
Докато е бродила през своите приключения.
Крие го далеч в Себе си и го показва в редки,
извънредни случаи.
Да не би някой да й го открадне.

Хората са странни птици, казва.
Не говори, ала го чета в мислите й.
Вечер се сгушва като бебе и потъва сред звездите.
Името й носи блясъка на Луната,
Която не спира да гони ветровете
По повърхността на морето.

Майско ехо

"Неочаквано идваш и ти.

И внезапно ми става щастливо.
Ей така. И понеже е май."
Caribiana

Ей така, от Нищото изведнъж и както обикновено, се появяваш Ти. 

Непроменен, застинал във Времето. 

Разминаваме се на тротоара, ти потънал в своите мисли, аз скрита зад слънчевите очила. Колкото е Едно  премигване. 

И точно това премигване ми доказва, че не съм се превърнала в камък и че Лунната кула, не ме е изстудила. 

Изведнъж през вените ми премина силен импулс, който сгря цялото ми Тяло и накара Сърцето ми да затупти. 

После всичко отмина и се върна към Нормалното. 

И понеже е Май, а Люляците все още цъфтят, някак наистина ми стана щастливо. 

Някак почувствах отново. 

Май 2019. Ехо, достигнало до Юли.