Още една Нова година се търкулна към Многото години към Реката на Миналото. Отнесе я водата и нея и хайде дойде редът на Новата. На Началото, което всички чакаме и за което тръпнем. Всеки с надежда в сърцето, че ще донесе по-добри неща, по - щастливи мигове, повече благоденствие и мир. Просто пò с положителен знак. Към хубавото. Че нещо много се изморихме все да не ни е нещо наред, нали? Изморихме се все да тънем в Тъгата, изморихме се все да ни е лошо, изморихме се все нещо да не ни е наред, изморихме все да се осланяме на Съмнанието, а не на Вярата - в Себе си, в някого, в нещо… в каквото и да е. В по - доброто. Ей така дори, да се поразнообразим. Че не може все да е облачно. Трябва и дъга и светлина да се появяват от време на време, нали.
Началата са интересно нещо. Всеки различно ги приема. Аз тази година някак си се сгуших в Тишината. Заедно посрешнахме Новото на по чаша чай и с най - голямо удоволствие мълчахме. Мълчахме и направихме място на Спокойствието, което бе дълго чакан гост. За да може и то заедно с мен да посрешне всяка трудност, която се задава по Пътя. Всеки има моментите си. Моите са като един аранжимент на пиано. Със своя мелодичност и повторение, които могат да те отведат до сътоянието на мир, което дълго си търсил и чакал… И просто чакам да се случа. С всичкото ми. Този път без Парадоксалността, която ме съпътства по сетивата. Нея я оставих в онази стая с табелка "Строго забранено". Просто Време за една Промяна, защото без Промяна нищо не се променя. Колкото и да го чертаеш на ум и да си го намисляш при всичките падащи звезди и отместени стрелки на часовника.
Много разпиляности за една Нова година, на която умишлено й липсва Равносметката. Защото този път я оставих да не се случи, да не се осъзнае, а просто да се наслади на пътя, който продължава да се ниже.
Пожелавам и на Вас, драги читатели, да си откриете това, което Ви е на душата през тези триста и много дни, да спрете да ги броите, да чувствате повече как спира дъхът Ви от възхищение и красота, да бъде по - добра за Вас или просто пò - да си я назовете такава, от каквато имате нужда да бъде. И просто да бъде. Днес е първият ден, който всъщност е още един като много други. И не е важно дали започвате от понеделник или от вдруги ден. Важното е да намерите Началото си и да го поставите. Но също и да не се отказвате от Продължението… Защото Средата понякога е най - важното и прекрасно нещо, което може да Ви се случи.
