Понякога си мисля, че сме константите в живота си.
И колкото и светове да обикаляме пак се връщаме.
Kъм един и същи смут, който всяваме в душите си.
Към един и същи покой.
Към една и съща цялост.
Kъдето парчетата се слепват перфектно и всичко е такова, каквото е.
И няма значение място ли е, човек ли е...
Размисли разни, породени от малките моменти,
В които храним Душата си с нещо повече
От думи и бележки под линия.
No comments:
Post a Comment