Зимата по върха на сънени пръсти

Да се събудш със заснежена картина през прозореца, докато си правиш кафе.... Безценно! В следващия момент часовнка-онзи, който тиктака вътре в теб и отмерва времевите зони на твоето съществуване сред големия и красив свят, започна бясно да превърта своя механизъм от биологични връзки.... Лято,Есен, Пролет, Лято, Есен,Есен,Есен...Лято...Лято....Есено-Лято.....................ЗИМА?!?!?! Вникваш в себе и поглеждаш календара, който сочи Октомври... Онзи месец, който е най-есенен от всички. Онзи, който е пропит с много дъжд и разцъфнала Есен в душите, а природата подготвя своя Ежегодишен бал. Да....Чакай, правилно ли видях? Сняг....? Някак е трудно да подготвиш душата си за настъпващите промени... Тъкмо едва-едва преминеш от лудото Лято и слънце в косите в уюта и меланхолията на Есента..и.... се прекланяш пред придошлата Зима... Какво те доведе тук толкова рано, Зимна царице? Кой те привика тихичко през своите занемели вопли? Защо не ме остави да ти се насладя след още малко време? Или бе нетърпелива да ме видиш? Да ни посетиш? Нима в съзнанието замръзва всичко и те привиква? Нима вече имаме нужда от пречистването ти? И всичко да заспи в едина вечна летаргия, докато Слънцето не се усмихне отново? Нима те повиках несъзнателно в неспокойните нощи, когато Сънят блуждаеше и търсеше лек? Ще се отзовеш ли на една чаша чай с много кубчета лед и скреж по прозорците? Усмихвам ти се леко сънена с разрошени коси и неглиже облечена по своята сутрешна премяна и приветствам те отново, макар и подранила. Извини ме,че не съм подготвена за теб...но... малко изненада ме.... Подрани повече, от колкото трябваше... Този път за колко Полярни нощи ще останеш?