Откъс от Трагикомедия една...: "История за чувствата и страха"

„Добре дошли на нашата трагикомедия. Това е една история за страха и чувствата.”

За болката и страстта,за егоизма и алтруизма,за вярата и безверието,за любовта и омразата,за... за красотата и гротеската... За всички тези неща и още много други.

Елате,елате! Не се страхувайте, че ще направите грешка и ще си загубите времето,гледайки нашата постановка! Заслужава си отделеното време. Даже и пари няма да ви искаме. Или поне все още.

И до тук с предисловието. Изложението е много обширно само по себе си. Диалози, монолози... разкавачи или пък участници... авантюристи или пък не...

Осъзнах,че егоистите не са другите хора,а ние самите. Винаги обвиняваме другите в това с клеветата,че мислят само за себе си,но не и за нас. В крайна сметка проектираме собственото си негодувание от самите себе си и върху тях самите.  Всеки е зает толкова много да тича в собствения си коловоз и д слуша собствения си ритъм,че обвинява другия в грешка.

Елате, елате! Приближете се по-близо! Не се страувайте! Драги зрителю, тази история ще те докосне толкова дълбоко или просто ще те погали леко с мисълта „Това няма нищо общо с мен. Това се е една измислица на нечий ум. Такива неща се случват на другите.” Да, но не е така.

Това може да се случи на всеки един от вас. И мисля, че е време да разкажа своята история. Или поне да я представя от моя ъгъл на изкривената ми призма...

Следва продължение...