Приказка една за пристана и любовта

Да те чакам аз като влюбена девица

От легендите моряшки,тъй не мога

Ще си поживея,ще пробродя из ширините необятни,

Пък като се наживея,обещавам

От парахода морски щом застанеш

На носа от безброй надежди и копнежи,изграден

Ще видиш моя силует далечен,

Чакайки те тиха, кротка на скала една

Там нейде отвъд вълните морски,разбеснели,

Очаквайки полетът ти горд към дома,

Да се отправи и в обятията нежни

Глава леко да отпусне

И с неудържимо сърце истории чудесни

За чудеса от храброст и подвизи геройски

Като в дните лишни

Да разкажеш.

Ако пък корабът отбие

В посока друга неизбежна

С попътен вятър нов,

Прати ми картичка от местата фантастични,

Които погледът ти зорък е открил.

Дори само ред или пък два.

Моето послание в отговор до теб

Чрез лекия морски бриз ще дойде,

Донасяйки като ехо зовът

На приказка една за пристана и любовта.

На един морски вълк...