Своята история за Мен и Слънцето ли желаеш да разкажа? За щастието,
което То пораждаше в мен през тези
кратки приказни дни? Да, щастлива бях. За пръв път от доста време се почувствах
жива, нещо в мен се прероди и усетих как душата ми пое първа, жадувана глътка
въздух. Това бе нещо забравено. Своята история с Него споделих. И Неговата в
замяна получих. Тъй унесена ве зафирната му приказка бях,че не усетих кога бе
дошла Нощта и бе изгрял Полумесеца. Сбогом си казахме, макар и с мъка. Ала утрешна
надежда се таеше в нас за нова среща. С усмивка се събудих, погалена от нежните
лъчи на Заранта. И отново Неговата песен заслушах. И отново дойде Нощта и
отново Луната се показа на високия небосвод. И отново с тъга сбогом си казахме
с надежда за нова среща. Ала нещо в миг в мен умря. Не Го видях отново,
Неговата песен не чух, Неговата приказка недоразказана остана за мен и горещи
молби отправям, обърната към небесата, черните облаци Слънцето да ми върнат.
No comments:
Post a Comment