Моят отдушник

Моят отдушник съвсем се повреди

Задръсти се с душевни отпадъци

Вентилационната му система

съвсем отиде на кино.

Но нали е отдушник

И само поема ли,поема

Човешката помия

И даже не питат го

Какво ли го мъчи.

Пък и не е от най-разговорливите.

Обича да слуша.

И да раздава съвети много обича.

Винаги за прав си се мисли дори.

Но пък си е мой.

И аз винаги го почиствам,

До колкото мога

И мълча му дори,

За да може и той своето бреме да сподели.

Ала....

Не е от най-разговорливите той.

Но пък винаги е там, когато имам нужда

Да заровя лице в него.

И чудя се как ме търпи

Една такава никаква дори.

Вероятно ме мрази тайно,нали,

Че винаги бягам далече и гоня

Своите ветрове и буреносни облаци.

Но пък аз го обичам с всичко,

Което остана от някога

Нареченото тъй сьрце.

С цялата онази част,

Която отредих му

От една разбита половина.

На П.С.