Нещо лично

Слагам булото на срам.

Отдалечавам се бавно от теб.

Не искам да видиш сълзите ми.

Грешна съм пред теб и мен самата.

Потъвам в изгнание на моята душа.

Загубих те завинаги,дали

И отново на старта се завърнах

Като в онази детска игра

Тъй позната ни даже.

Но днес сме в полето на Живота,

Където Любовта,Приятелството,

Доверието и Болката се преплитат сами.

Грешник сам заяви,че си,

Ала по-грешна от теб самия излязох дори.

Отнесеността отново пагубност доведе ми

И моля се някой ден

Моята грешка тъй погубваща

Да прости твоята половина,

макар и странна дори

И в онзи прситан тъй бленуван

Отново вяра да вложи

И да спомни сърцето,

В какво сме вярвали някога дори.