Прощално

Прости ми,

Но... тръгвам вече...

Тиха,плаха в нощта.

Отново сама...

Прости ми,

Че борих се със сетни сили даже

Борих се... до кръв дори.

А вече... вече и това не ми остана.

Безкръвна е душата ми,

А всъщност дали я има още?

Продадох я...

За един блян,за една мечта.

За теб..

Прости ми,

Надали ще можеш.

Любовта погуби ни

В своя вихър страстен.

Като онези двама

От Дантевия Ад.

Прости ми,

Ще те обичам вечно.

В сърцето си разбито

Ще нося спомена за теб.

За онзи пристан

Тъй желан.

На сън ще идвам пак

В прегръдките ти нежни

Било то и само за нощта.

Прости ми,

Че боли.

Обещах ти нявга

Винаги до теб да бъда.

Ето там в онзи ъгъл краен.

В тъмното да чакам.

Прости ми,

Че крокодилите сами

Разхождат се на яве пак.

И хапят те със зъбите си остри.

Прости ми,

В паднал ангел се превърнах

И от пиедестала се катурнах.

Моя лик отново пак ще дириш

Като самотен странник

В мрака ни  среднощен.

Отново ще бъда онази звезда,

Която казват,че най-ярко свети

На небосвода безплътен.

Но моята светлина не ще

Свети тъй ясно отново.

Прости ми,

Любовта ти предадох.

И от Нея в Тя се превърнах.

Тя, която своя реквизит смени

И в друга роля влезе пак.

Роля на приятел си избрах,

Отказах се от бремето на сценарист.

Прости ми,

Изморих се от този бяг

На съзтезателния хъс.

Изморих се и всичко бе до тук.

Победителят печели всичко.

Наградата ли? Не зная.

Не помня Старта дори.

Прости ми,

Че време е „Сбогом” да си кажеме пак...