Моменти и моменти... или дните, когато се губим в себе си

Има моменти и моменти... има усмивки и усмивки... има болка и болка... Всичко е строго относително. Когато прилагаме един подход към себе си не може да очакваме да подейства и върху другите. Не може да изискваме от другите да греят,когато и ние. Не можем да изтръгнем душата им и да я завлечем в дълбините на вътрешния ни свят и да ги разведем като на екскурзия. Но защо пък не? Нали вече правят Операция от чувства. "Моля и за мен една!" - провикна се още някого в тъмнината. Дълбините са безкрайни,тъмни и влажни... Зависи по кой път поемеш,нали? Но все някъде някога стигаш. Поне така твърдеше Чешарския котарак. А Алиса се скиташе из своята Страна на чудесата самотна... Всеки има своята приказка за възрастни. Нещо, в което да повярваме... Глупави хора, неразбрани хора... 

Не се и учудвам,че Краят се пенсионира и изчезна безследно. Имаме небе от хартия,а хората носят слънчеви очила,защото прожектора горе високо им свети в очите. Отдавна спряхме да виждаме очите си все пак. Даже спряхме да бъдем истински. Сменяме маските си с повод и без повод. Дори само за развлечение. Водим двойнствени игри сами със себе си дори. И после обвиняваме другите в грешка. А после бързи изтриване "егоист" от челата си. Бъркаме се в чуждите животи,понеже нашите ни изглеждат скучни, създаваме си огледален свят в чуждите души,защото така ни изнася понеже не можем да оправим собствената си бъркотия. И това не е още едно ново начало, нали? Не е най - гениалното нещо,което сте чели... не е нищо особено. Сигурно вече съжалявате,че сте си направили труд да го прочетете. Не е особено лирично. Леко прозаично даже. Размисли и страсти в буреносния ми ден. Да и от другата страна на огледалото има такива неща. Заповядайте. Портата е открехната. Надникнете, даже престъпете, ако смеете. Предлагаме голям киносалон,в който може да се настаните удобно и да се насладите на "Фрагменти от Легенда за Страстта", пък ако не ви допада идеята..моля заповядайте в нашата театрална зала.. Днес се разиграва "Трагикомедия една: История за страха и чувствата". И още куп развлечения за вашите хорски души...

"Скалпел!" - монотонно избоботи хирургът... Неонова светлина... И изведнъж всичко угасна. Всичко се разми. И пак потъна... Днес не е успешен ден... Днес печален ден е... Може би поредния...

"Сестра, губим го!"