Дъжд

Навън е пусто като в есенен ден,

А уж е Пролет и в сърцата ни...

Дъждът се лее ли, лее...

Толкова ли ни е сърдито Небето?

Нима вече не поглеждаме нагоре към него

А непрестанно сме вперили поглед в земята,

по която вървим?

Нима вече сме изгубени в свойта сивота?

Вали....Вали...Вали...

Послушайте! Спрете за миг!

И се вслушайте...

Подканя ни...

Капки се стичат по лицето ми

И отмива маската,която сама си нарисувах

Чувствам се пречистена....

Молитва за дъжд даже и промълвила не бях

Вали... Вали... Вали...

Хора забързани, хора с чадъри...

Мрачни и тъжни лица навред около мен.

Всеки тича ли,тича да намери подслон от дъжда.

А той само иска да пречисти сърцата ни покварени.

Нима не смеем да обичаме, без да почувстваме болка?

Нима не смеем да погледнем света, без да си рисуваме очи?

Вали... Вали.. Вали...

Самотно се лутам из океана от разбити сърца

И чакам Вятъра да ме развърти под звуците

На гръмотевиците бесни и своя блус да затанцуваме

Сред падащия дъжд....

И нека не спре да вали, за да видим отново лицата си...