На Луната

Луната днес е срамежлива

Подава се зад черни облаци

Като красавица под було.

Кокетка ми е тя

Флиртува със света.

Обича тайно да наднича

В човешките души.

Прозорците са действия от

Постановка театрална.

Самотна е понякога дори

И сгушва се в своята тъмна половина

И мълчи си с другите планети.

Има колесница от буреносни облаци

В пряг

И с нея обикаля по света

Ходи по балове с маски

И мистерии на Нощта заплита.

Високо ми е тя в своя звезден замък

И честичко поглеждам аз към нея

Особено в самотните си нощи.

Разказвам й приказки едни,

От най-различно естество.

И слуша тя в захлас

И намигва тайно на Сумрака.

Изплаквам й аз всичко всичко

Поверявам й разбити парченца

От сърце някога било.

И тя ме слуша една тиха такава

Замечтана леко, нали

И плаче с мене дори.

Моята история на света отпраща

С дъжда,

Ала никой не разбира я.

Хората отдавна спряха да слушат,

Но звездите и цветята

Попиват отново мойта самота,

Която в лунна соната подреждам.

Луната...

Луната днес е там.

В пълния си блясък променена.

Гордо свети над нас

И своя лунен танц поема

В три нощти поредни

И не дава ни да спим дори.

Но такава си е тя.

Романтичка до безбожно безобразие.

И бленува тя по Слънцето зафирно,

А нощем флиртува със света.