Навън е жарко лято

Навън е жарко лято

и се давим в нечий повей,

а аз все още бленувам 

по отминалата Пролет на парцали. 

Не я усетих,а вече ми лиспва дори. 

Кога разцъфнаха листата

от отрова по-зелена

на идващата Пролет,

кога потънаха в плод до бездиханност?

Дори щурците

Своите вечеринки засвириха

И песни за безкрайни нощи

Запяха, аз все още мечтая

За пролетни дъждове

И нощи в лилаво.

Кога отмина Пролетта?

И дойде реда на Лятната красавица?

В ярки тонове обшита 

и с коси от златни класове?

Но нали вече е Лято

и ленивост изпълва душите ни хорски,

а морето все тъй кротко бошува

и чака своите ежегодни посещения

пък и някоя друга жертва да вземе

онзи морски бог, нали

на сирените баща.

А чайките истории моряшки

разказват за девици и пристани далечни. 

Нека бъде Лято тогава

и скорошна Есен не дойде,

че Сезоните бързо се менят,

а аз все още тъгувам по

своята Пролет...