Люляково

Днес чувствам се лилава.

Люляково ми едно такова.

Изпълнена съм с нежност

И страст,преливаща през шепи.

И търся те да ти я дам,

Но теб все те няма,

Пак препускаш нейде по света

Из своите пътеки мрачни.

Усмихва ми се през ласки бели

И шепнат ми се тайни в нощта.

Самолетите  ги наизустиха даже.

А Луната приспивна песен пее.

Вятърът изгони

буреносните ми облаци отново.

И в чистотата на Нощта се къпя,

Обляна от светлина.

Сгушвам се сама под одеалото,

От безброй звезди извезано

И присядам на ръба на света.

Да прожектираш спомени било забавно.

Щурците сгушват се мълчаливо до мен

И започват тихо своята среднощна мелодия.

А аз се давя в усмивки до полуда

И чувствам сякаш беше вчера.

Май отдавна мина

И люляците прецъфтяха,

Но в мен все още се носи

Мирис на романтика...