Поетично за нощта,нали
И срички по небето редим,
А звездите са онези многоточия
Между въздишките ни
Тъй тежки от нежност помътнели.
Поглед на горе и в съзвездия се оглеждаме –
Грима си трием със звезден прах
От Луните помътнели.
No comments:
Post a Comment