Wednesday, April 19, 2017

Думи на деня

Случвало ли Ви се е да си вървите по улицата и да си мислите за разни неща, такива, неважни, но обсебващи мислите Ви? Сигурно... На всеки се случва. А дали Ви се е случвало да имате Дума на деня? Ей такава, която ви се забива в езика, като игла за пиърсинг? Просто остро и ненадейно. На мен ми се случи. И ми се случва често, мисля. Днешната дума се оказа е "безобразно". С ЕЙ ТАКИВА ГОЛЕМИ ПЕЧАТНИ БУКВИ. Като заглавие във вестник. Вървях си по улицата, потънала в своите обсебващи мисли и си мислех, колко безобразно времето да се подиграва така, хем да вали, хем не съвсем, нали. Ама то просто решило да си излее целия сарказъм отгоре ни. И Пролетта да е безобразно ненастъпила. Колкото да ни покаже,че я има и хоп, ето ни Зима. Както някой беше казъл "Ноември, върни ни Април!". Някъде. Нещо такова. По социалните мрежи. Нали всичко вече се върти там. И ние даже. И времето даже. Безобразно... Ето, пак. Днес От Другата Страна на Огледалото е отдадена на още лирични разни отклонения, които малко парливо влияят му с изминаването на деня.

  По-рано мислите бяха, по-красноречиви, а умът много по-разсеян в своето вдъхновение. От онези моменти, в които Ви се иска да вярвате, че безобразно доброто настроение обгръща всичкото ни и грее със силата на светъл лъч сред начумерените хора, които са се забързали из мрачното време. И смело си крачите, някак променен, по-вдъхновен. И по-влюбен в малките незабележими неща. Като например в малките балкончета на кооперациите на Малките пет кьошета. Онова магическо място, в което съм влюбена от дете. Мястото, което събира във всичките си лъчи цялата магия на изкуството, на което е способен този град. Някак сгушен, почти по испански със собственото звучене, което поражда в мен.


Или в онова дърво, наблизо, което неочаквано откриваш зад ъгъла, събрало цялата Любов, на която е способно Слънцето. И всички онези малки магазинчета със своите витрини, които се усмихват със своята безобразна артистичност по себе си. Дума, която сама по себе си води друг смислен живот, но днес в моите мисли тя живее под друга роля. Както много други думи, които се вкопчват и понякога стават изтъркани от употреба, като танцови обувки.

И като Вдъхновението, което търкалях цял ден през главата си, докато най-накрая не излезе в този вид. Доста прозаично и прозиращо... с леката поука да грабваме мига, който ни облива и да не го мислим много, пък после каквото стане.




" - Да... днес е много разнолико Зад Огледалото...", отвърна Чешърският котарак и изчезна.

0 comments:

Post a Comment