Sunday, August 14, 2016

Август е изплетен от щурци

Август е изплетен от щурци
От бялото на гларус в утринна роса.
Копнежите не са копнежи,
Ако морето не е като вчера
С русалчени дъги.

Лятото отива си по тих, безнълвен здрач.
Без име, без да сме го изживели даже.
По рецепторите за надежда
Сърцето винаги е недостатъчно.
Когато липсва мелодика
От юнски пристани до сол
Във вените и пясък в косите.

Август е изплетен от щурци,
От задушаващото на "мечтая"
В бездънни нощи до полуда.

Wednesday, July 13, 2016

Дива

Боядисай ме такава, каквато ме искаш.
Нарисувай ме такава, каквато ме виждаш.
Напиши ме таква, каквато ме мечтаеш,
Усети ме такава, каквато мога да бъда.
Но никога, никога не ме прави по свое образ и подобие.

Извади ме от предишните страници.
Заведи ме в огнени поля по залез.
Улови ми вятър, който да играе в косата ми.
Подари ми слънце в скута, докато мечтая.
Забрави ме в гори вековни.

Копней ме в окото на глухарче.
Разказвай ме в сапунени мехури.
Изсвири ме във всяка нота.
Но приеми ме дива, дива, дива...

Дива като лова на вълците.
Дива като полета на орела в небето,
Дива като котешкия нрав.
Дива...дива като себе си...
Но никога, никога не ме опитомявай.


Friday, April 15, 2016

Любовта е един безкраен джайв

Любовта е онова чувство,
Което те свързва с душата на другия.
На онзи, в чиято усмивка се губиш,
На онзи, който очите играят, горят
С ритъма на дивия танц,
На онзи, който сърцето тупти неспирно,
А кръвта кипи на бързи обороти.

Любовта е онзи момент,
В който затаяваш дъх и не смееш да вдишаш.
В който те е страх да не развалиш всичко.
В който той е всичко или нищо
До ръбът на адреналина.
До....всичко по вселенски някак.

Любовта е онази магия, която те изпълва,
Която те заразява с щастие,
Която ни изглежда като завинаги,
Която не може да е иначе,
Която се дави във чашата уиски
И много последващи...
Която никога, никога не свършва
И винаги долива...

Любовта е онази енигма,
Която не мога да опиша с думи.
Която е просто Тя,
Която е няма,
Която крещи силно, като в песен,
Която е страстна, луда.
Която е за Мига...
Която е за Вечността...
Която е за Сега...

Любовта е онзи образ, който помним дълго....
Дълго като в картина,
Дълго като в снимка,
Дълго като птичи полет,
Дълго като Безкрая
Дълго като Болка една,
Дълго като в Смъртоносна отрова...
Дълго като рокендрол песен....
Дълго като един безкраен джайв....

На Г.С. и С.С.


Monday, March 28, 2016

Когато съм малка

Когато съм малка, искам да се заключа
В своята кула от пухени възглавници,
Да се сгуша в завивките и да се мисля за невидима.
Когато съм малка, искам да изчезна
В ъгълчето на окото ти, което ме търси и любопитно наднича.
Да заглъхнат всички езера в глухарчени поляни.
Когато съм малка, искам да легна при чудовищата под леглото ми
И заговорнически да се смея, докато ме търсиш непробудно.



Когато съм малка, искам да се скрия в съня на Сънливия човек,
Преди пясъкът да е изтекъл от джоба му.
Когато съм малка, искам да стана още по-малка
И да се обгърна в маково листо.
Когато съм малка, искам да изсуша всичките думи, 
За да пронижа чувствата, които ме раняват.

Friday, March 25, 2016

Губи ми се...

Губи ми се в слънчеви дни,
В лято със сърце недостатъчно.
В небесни синеви, където времето е илюзия, измислена от боговете.
В препускащи облаци и въображаеми образи.
В мирис на трева и детски жлъчни смехове.
В невинни усмивки и любов на кубчета лед, потапящи се в искри.
Губи ми се слънчогледови поля, където ти иде да умреш щастлив, прегърнал всичките слънца.
Губи ми се в безкрайни поляни, където да тичам до последен дъх...
Губи ми се отново и отново във всяка една Пролет и всяко едно Лято, защото все са невъзмутимо недостатъчни...

Телеграма

Свободно падане... Прости ми, че все така отбягвам те...  и все така страня...страня от цялата Вулгарност, в която си се оградил... от всичките прегради, които си издигнал за своят вихър от себе си. Прости ми,че вече  не се опитвам да го пробия и да стигна отвъд. Прости ми,че вече не говорим тайни среднощни и че не ме спасяваш от лошите момчета. Прости ми,че не сгушвам всичките ти страхове неизказани в себе си. Прости ми, че светът те среща с други, с други по-различни "нещата от Живота", в които мен ме няма. Прости ми, че по своя път отново съм поела в посока неизвестно с едно голямо приключение на гръб, което признавам, тежи, но е едно слънчево и пълно с бездънни усмивки от щастие. Прости ми, че рядко се обаждам и губя думите си по пътя. Оставям ги, за да намеря пътят обратно като че ли. Свободно падам и аз в заешката дупка, заобиколена от своя падащ хаос. Но вратата не се отваря еднопосочно, когато си само малък или твърде голям. Отваря се двупосочно, а на мен ми омръзна и се изморих да отварям все моята страна и да измислям различни стратегии и да копая тунели до сърцевината ти. И тук вече е мястото за солото, което трябва да продължи след куплета и да изгуби рефрена, защото други думи нямам, с които да довърша тази телеграма.

Wednesday, February 17, 2016

The Weird Side of Being Awesome

What I like about her:

I love her smile
The way she shines when she's excited about something 
Which sounds like the whole world to her, because it's big enough for her.
The beauty-inner and deeper
The beauty outside-the complimented body 
She is beautiful the way she is, my darling 
And there is no such thing like uglyness in someone who shines so bright
The Crazyness I adore in her
The wildness that flows in her no matter anything
The smart ass that her show in her head
The feeling that she shows to her friends
The Universe I see when I look in her eyes and thinkig out loud how not to fall in love with a girl like Her and feeling pour for the guys who missed her
And feeling happy for not crushing into the wrong ones. 
Because her heart is big and strong, but sometimes making a total eclipse.
The shy side of her, which makes her even more charming
Her fears and passions, turning her on like the sun and cloudy wheather
The way she doesn't believe enough in herself
The everything she is and even much more of her. 
Because she hasn't lost her muchness. 
She earned even more of it. 
She earned the side effect of being awesome! 

P.S. Love her even more than she loves her self, dear one ;) !

To G.G.