Friday, July 21, 2017

Sea dreaming

I see you're awake now.
Did you have some nightmare of drowning
Or a sea dream?
I see the water in your mind.
I guess it was just a mood of yours. 
Such as one of those,
When you wake up in the middle of the night.
And desire to find her in your bed next to you.
Lying so calm and sleepy.
To nake her bare soul and dress her with yours.

The water is still running
From your mind onto the floor.
Like a river.
Or an endless sea storm.
So... did you have a bad dream?
Or you were sailing across the oceans like a sea wolf?


It's just a never-mind story.
Go back to sleep, my dear one.
Until thy Endless Memory finds its way back to the Sun.

Monday, July 3, 2017

Нея

Когато виждаш морето в очите й,
И златните класове в усмивката й,
Повярвай й.
Повярвай й с цялото си биещо сърце.
Повярвай й,че е истинска.
Повярвай в чудесата й.
Повярвай в онази дивата, лудата, непокоримата.
В онази, която танцува край огъня
И тича с вълците нощем.

Когато виждаш нотите да струят от косите й,
Усети музиката й по върховете на пръстите си,
Докато целуваш кожата й.
Kогато я хващаш за многоточията й
И я връзваш със своите,

Прошепни й, че ума й ти е любимото четиво
И се разходи по страниците й,
Както котка се разхожда по покривите на града..

Wednesday, June 7, 2017

Морето

Морето ме следва,
Морето е вътре в мен.
Морските хора носят със себе си
Частица от него, макар и далеч.











Из спомена за гларусите в Пловдив

Saturday, May 27, 2017

**

Обиколи ме цялата
Като земното кълбо.
Проследи ми линиите
По глухарчените пътеки
И ме измисли на ум...някак вечна.

Friday, May 26, 2017

Заведи ме в Париж!

Ходи ми се в Париж,
Да слушаме шансони,
Да ми се усмихваш по залез над Сена.
Да пием кафе в малките сгушени кафенета
И да ми казваш колко съм хубава
С онази френска нотка на стил,
На която само французойките са научени.
Да се целуваме безцеремонно
И да правим френска любов на неприлични места.
Да се губим из малките улички посред нощ
И да се давим с изкуство в утрините.
Да се държим за ръка и да се смеем
На ето онзи побъркан художник, който не си е отрязал ухото.
Да бъдем опиянени от градът,
Който неиминуемо вдъхновява
И да мачкаме чаршафите на хотелската стая
С пронизителни викове на нашата страст.

Заведи ме в Париж!

Monday, April 24, 2017

Сутрин

Сутрин съм изпълнена 
С предрасъдъци 
За всяко ново нещо.
Махам всеки с пинсета 
Като трън,
Забил се в пета.
За всяко чувство си отглеждам
Риба в аквариум
Да носи на морето моя зов.

И всяка стряха 
Е самотна недоизказана гара
А всяка снежинка,
Кацнала на носа 
Е нечия детска усмивка.

Така потъват дните,
Мили ми читателю,
Удавени в утрешния ден 
На недостатъчния Май.

Среща

Тя излезе, за да не избухне. За да не се пръсне на парчета от яд, немощ и всичките ужасни неща, които я разкъсваха от вътре. И тръгна. Просто тръгна. Уверена в своята посока, без да поглежда назад. С мислите си на заден фон. И все така уверена, сякаш отиваше на война, в която залагаше повече от всичкото си. Повече от живота си. Без да го мисли. Само го чувстваше.
Усети лекото погалване на слънчевите лъчи върху кожата си и топлината, която я обгръщаше. Притисна се леко в едно дърво и се приведе. Загледа се някъде далече в гората. В центъра й. В шепота й. В Живота й. Бе изхвърлила всичките унищожителни неща някъде в началото на пътя. Потънала, едно докосване по рамото я извади от транса и тя се обърна с разливаща усмивка. Лицето й бе огряно от светлината, която се прецеждаше през клоните на дърветата. Съзерцаваше го. Той нея също. Лека усмивка се прокрадна по лицето му, без да се разсейва от своето разследване на същността й. Чертите вече бяха опознати, но оставаше онова странното, мимолетното, мистичното, което тя ту му показваше, ту скриваше. Караше го да иска да я опознае още повече. И просто седеше там и я разучаваше, сякаш можеше да оголи душата й и да я разсъблече от всичките условности. Очите му се опитваха да я изпепелят с пламъците, които танцуваха в тях. Една огнена къдрица падна на рамото й. Оставила единствения си демон с разхлабена каишка в себе си, тя не спираше да се усмихва и да го гледа. Усмихваше се и чакаше.