**

Обиколи ме цялата
Като земното кълбо.
Проследи ми линиите
По глухарчените пътеки
И ме измисли на ум…някак вечна.

Заведи ме в Париж!

Ходи ми се в Париж,
Да слушаме шансони,
Да ми се усмихваш по залез над Сена.
Да пием кафе в малките сгушени кафенета
И да ми казваш колко съм хубава
С онази френска нотка на стил,
На която само французойките са научени.
Да се целуваме безцеремонно
И да правим френска любов на неприлични места.
Да се губим из малките улички посред нощ
И да се давим с изкуство в утрините.
Да се държим за ръка и да се смеем
На ето онзи побъркан художник, който не си е отрязал ухото.
Да бъдем опиянени от градът,
Който неиминуемо вдъхновява
И да мачкаме чаршафите на хотелската стая
С пронизителни викове на нашата страст.

Заведи ме в Париж!