Когато чуеш нещо познато,
Което подръпва струните на Душата ти.
Онези най-Правилните и Съкровените.
Онези, които докосват Душата ти.
Карат я в да вибрира с честотата на Любовта.
Понасяш се в танц със Теб.
Понасяш се в танц, който сякаш трае Хиляди години.
И от Дълбините си спомняш.
Спомняш си всички минали Животи.
Спомняш си всички минали Несгоди.
Спомняш си всички минали Страхове.
Спомняш си всички минали моменти на Смелост.
Спомняш си всички минали Спирания на Дъха.
Във всеки един Трепет на Сърцето.
Във всеки един Конвулс на Дробовете.
Спомняш си всички минали Любови.
И си спомняш Най- Голямата.
Тази към Самия Себе си.
Към Душата, която носиш с Теб.
От зараждането на Вечността.
Обгръщаш я като стар скъп приятел.
Вдъхваш я с цялото си Същество.
И някак тази Любов те преобразява.
В най-Прекрасното и Чудесно, което си Ти.
