Wednesday, March 26, 2014

"Какво би направил, ако имаше много пари?"


Снимка от статията "Банята в Овча купел" от Здравко Йонвчев, WordPress.com  

Понякога се чудя сред толкова много безразличие и ежедневна сивота, сред толкова много безкурпулна забрава и омраза... понякога най - хипотично и съвсем риторично си задавам въпроса "Какво би направил, ако имаше много пари?" Не само към мен, ами към всички... И понякога най - хипотетично си отговарям от името на масовите хора "Ако имах много пари, щях да бъда богат и да си купувам скъпи коли, да имам голяма скъпа къща."; "Щях да си купя имение и бих тънал в разкош!"; "Ще инвестирам в свой бизнес, за да печеля още повече пари и да пълня гушата си с пари и да угаждам на себе си!" и т.н. и т.н. ... Ако някой пък някога съвсем случайно ме попита "Какво би направила, ако имаше много пари?" най - честно и с най - голата си искреност бих му отвърнала " Ще направя света красив!". Сега е момента всички в купом да се изсмеете, нали? Давайте. Аз просто ще ви се усмихвам чаровно и ще ви "хуля" на глас. Светът е красив, но... красотата му намалява с всеки изминал ден някак си... А хората са толкова вглъбени в собствените си животеци и собствената си сивота във всичките му нюанси и просто са забравили да вдигат поглед на горе и да поглеждат към Хартиеното небе и цъфналите дръвчета на около, които с фанфари дори обявавят настъпилата Пролет. Ако просто се огледаме и видим с истинските си очи с или без тъмните очила с цветни стъкла, ще видим и дори забележим толкова много красиви неща, толкова забравени сгради, "архитектурни паметници", толкова много дела на човешкото изкуство и толкова много изваяно от Природата.... Малките и дребните неща, които всъщност са толкова грамадни та чак избождат очите ни с неоновите си надписи и стрелки. И реално проблемът не идва от тези, които седят по-горе от нас, а от самите Нас - тези, които склоняваме глава и тихичко кретаме след Същото и си повтавяме, че няма какво да направим и просто не можем. Още по-тъжното, че съзнанието на всяка овца има една тъничка искрица свобода или т.нар. "свобода на волята". Това не би променило по никакъв начин най-вероятно нищо, предвид, че има много еднолични търговци на надежда и провокации към Новото и "Надеждното". Това не е и целта на днешното излияние. Не... просто моите скромни размисли, породени от моя потрес и размишления над безумството на Масата. Ако имах много пари, дори не много, а достатъчно... не твърдя, че съм поредния лъжлив пророк, който би "дал" всичкото си за благото на другия, не, бих си заделила достатъчно за мен, а останалото бих го вложила в Красотата, която да краси около нас. Да се наслаждаваме на творенията, които сами сме създали със собственото си въображение и двете си ръце по една или друга форма,а все пак изкустовото е необятна вселена, без нищичко да пожелая в замяна. Просто усмивките на хорските лица и да ги виждам,че се чувстват повече хора, отколкото са... Защото Красотат е тази, която ни кара да се чувстваме това, което сме, а дори и по  - висши, а и по- нисши понякога ...

Tuesday, March 25, 2014

Попътен вятър и на добър час

Утрото се губи в свойта бездиханност на пресечните въздишки и тежките вдишвания на Новия Ден. А дъното на чашата с кафе крие свойте изненади. А Слънцето е ей там! Високо в Синевата и усмихва ми се нежно даже леко меланхолично, дори и полага един лъч под рамо и с друг започва да свири необятната мелодия на сърцето ми...
Дори чашите по рафтовете тихичко си шепнат спомени от минали дъна и толкова изминали кафета и се правят,че не съм до тях.
Маската е коронен номер, а танцът е отреден. Птиците се връщат от Юг и търсят в своята пустош Новия дом до следващия Прелетен сезон. Подпирам се на своя прозорец към Света и се чудя, така ли е всъщност? Всички ли сме прелетни сезони с нашите емоции и преживявания? Или сме просто нечий забравен фас в пепелника и малко прах по бюфета? Русалката ставала на морска пяна, но тази история вече се изтърка и си плетем нови и нови Интерпретации,които да превърнем в Интерлюдии. Дали някой някога среща Любовта с главно "Л" поне веднъж, или остава недокоснат и непомазан? Дали някога пък срещаме отново? Разни хора, разни идеали...  Дали някой някога рони същите сълзи, които и ние роним върху ето точно онази дълбока история  на ето точно онази определена страница с подвитото ръбче в ето точно онази книга дори не точно в този определен момент, а просто някога?  Разни мисли, които хвърчат с бясна скорост и не спират дори, за да бъдат овековечени в Моите Архиви на Живота.

А понякога сърцето ридае своята тиха мелодия и леко събира капчиците в едно бурканче с надпис "Попътен вятър и на добър час". 

Saturday, March 1, 2014

Танцът на Сърцето

Let's paint the picture of the perfect place
They've got it better than when anyone's told ya
They'll be the King of Hearts, and you're the Queen of Spades
Then we'll fight for you like we were your soldiers

Понякога ми се рисуват птици.
А понякога ми се иска да съм море.
Понякога душата ми се превръща в глухарчета
И отлита на Юг.
Понякога танцувам с Луната среднощен валс,
А хората зад маските са нашите Сърца с корони от смарагди..

Понякога, понякога намигам на Вечерницата и я моля за Любов....