Алисено

Алисено ми е.

Иска ми се да пропадна в заешка дупка

И да се затворя в стая с опаки стени.

На пук на всичко.

Току виж всичко си дойде по реда.

Губя почва под себе си.

Поредните земетръси на моя свят.

Разпад на парчета.

Поне всичко да ставаше на веднъж.

Взрив и толкоз.

Пречистване до корените.

Да губиш най-близките си

Никога не е било лесно.

Та нали те са хората,

Които те допълват

И са с теб, въпреки всичко?

Понякога ми се ще да избягам

От себе си дори,

Да затворя душата си в буркан

И да я заровя дълбоко.

А после да побягна далеч.

Ще се скрия в дебрите на Омагьосаната гора

И ще пия чай с луди шапкари и невротични зайци.

А как не обичам чай...

Душата ми пък бе поела път към вкъщи

Каква загуба, нали?

Всички онези вечни моменти.

И път към спасение няма.

Да се погубиш в убежище от илюзии

Не е изхода, нали?

Ще се разбия като вълна във вълнолома

И ще посрещна поредната лятна буря.

А колкото до Страната на чудесата...

Ключът е на дъното на джоба ми,

А сладкиша и сиропа в левия ми ръкав. 

Навън е жарко лято

Навън е жарко лято

и се давим в нечий повей,

а аз все още бленувам 

по отминалата Пролет на парцали. 

Не я усетих,а вече ми лиспва дори. 

Кога разцъфнаха листата

от отрова по-зелена

на идващата Пролет,

кога потънаха в плод до бездиханност?

Дори щурците

Своите вечеринки засвириха

И песни за безкрайни нощи

Запяха, аз все още мечтая

За пролетни дъждове

И нощи в лилаво.

Кога отмина Пролетта?

И дойде реда на Лятната красавица?

В ярки тонове обшита 

и с коси от златни класове?

Но нали вече е Лято

и ленивост изпълва душите ни хорски,

а морето все тъй кротко бошува

и чака своите ежегодни посещения

пък и някоя друга жертва да вземе

онзи морски бог, нали

на сирените баща.

А чайките истории моряшки

разказват за девици и пристани далечни. 

Нека бъде Лято тогава

и скорошна Есен не дойде,

че Сезоните бързо се менят,

а аз все още тъгувам по

своята Пролет... 

Тавански спомен

It don’t mean a thing If it ain’t got that swing…

Един таван и мансарда под звездите.

Прозорец към света и хиляди мисли разбеснели.

Усамотение и една душа на път към вкъщи.

Джаз и нежност по кожата бяла.

Тръпки, усещащи се във всяка нота.

Грамофонна плоча, изтъркана от безброй

Сълзи на парцали подранили

Залезът да срещнат в изначалността.

Цигара и самотен пепелник.

Дим и гротески по стените.

И човек с раздърпано бомбе

От времената предишни.

Танц със страсти лишни

Играе под ритъма на бурен суинг

И ласки горещи

В младостта си се завръща... 

Поетично за нощта - недовършено

Поетично за нощта,нали

И срички по небето редим,

А звездите са онези многоточия

Между въздишките ни

Тъй тежки от нежност помътнели.

Поглед на горе и в съзвездия се оглеждаме –

Грима си трием със звезден прах

От Луните помътнели. 

Трагикомедия в лятна нощ

Луната днес е половинчата.

Скрила се е в своята тъмна страна

Мълчи си с другите планети

Май е тъжна ми се струва.

Днешната ни постановка май не й хареса сякаш

Тъжна бе... и със смях изпълнена дори

Но пак преляла е от чувства ми се струва.

Животът е сцена, нали

И актьори имало е там дори.

Трагикомедия му се вика

На днешния сценарии измислен съвсем.

А всъщност не, нали.

Всичко поражда се от нашите

Изкривени души...

Люляково

Днес чувствам се лилава.

Люляково ми едно такова.

Изпълнена съм с нежност

И страст,преливаща през шепи.

И търся те да ти я дам,

Но теб все те няма,

Пак препускаш нейде по света

Из своите пътеки мрачни.

Усмихва ми се през ласки бели

И шепнат ми се тайни в нощта.

Самолетите  ги наизустиха даже.

А Луната приспивна песен пее.

Вятърът изгони

буреносните ми облаци отново.

И в чистотата на Нощта се къпя,

Обляна от светлина.

Сгушвам се сама под одеалото,

От безброй звезди извезано

И присядам на ръба на света.

Да прожектираш спомени било забавно.

Щурците сгушват се мълчаливо до мен

И започват тихо своята среднощна мелодия.

А аз се давя в усмивки до полуда

И чувствам сякаш беше вчера.

Май отдавна мина

И люляците прецъфтяха,

Но в мен все още се носи

Мирис на романтика...

На Луната

Луната днес е срамежлива

Подава се зад черни облаци

Като красавица под було.

Кокетка ми е тя

Флиртува със света.

Обича тайно да наднича

В човешките души.

Прозорците са действия от

Постановка театрална.

Самотна е понякога дори

И сгушва се в своята тъмна половина

И мълчи си с другите планети.

Има колесница от буреносни облаци

В пряг

И с нея обикаля по света

Ходи по балове с маски

И мистерии на Нощта заплита.

Високо ми е тя в своя звезден замък

И честичко поглеждам аз към нея

Особено в самотните си нощи.

Разказвам й приказки едни,

От най-различно естество.

И слуша тя в захлас

И намигва тайно на Сумрака.

Изплаквам й аз всичко всичко

Поверявам й разбити парченца

От сърце някога било.

И тя ме слуша една тиха такава

Замечтана леко, нали

И плаче с мене дори.

Моята история на света отпраща

С дъжда,

Ала никой не разбира я.

Хората отдавна спряха да слушат,

Но звездите и цветята

Попиват отново мойта самота,

Която в лунна соната подреждам.

Луната...

Луната днес е там.

В пълния си блясък променена.

Гордо свети над нас

И своя лунен танц поема

В три нощти поредни

И не дава ни да спим дори.

Но такава си е тя.

Романтичка до безбожно безобразие.

И бленува тя по Слънцето зафирно,

А нощем флиртува със света.