Което те свързва с душата на другия.
На онзи, в чиято усмивка се губиш,
На онзи, който очите играят, горят
С ритъма на дивия танц,
На онзи, който сърцето тупти неспирно,
А кръвта кипи на бързи обороти.
Любовта е онзи момент,
В който затаяваш дъх и не смееш да вдишаш.
В който те е страх да не развалиш всичко.
В който той е всичко или нищо
До ръбът на адреналина.
До....всичко по вселенски някак.
Любовта е онази магия, която те изпълва,
Която те заразява с щастие,
Която ни изглежда като завинаги,
Която не може да е иначе,
Която се дави във чашата уиски
И много последващи...
Която никога, никога не свършва
И винаги долива...
Любовта е онази енигма,
Която не мога да опиша с думи.
Която е просто Тя,
Която е няма,
Която крещи силно, като в песен,
Която е страстна, луда.
Която е за Мига...
Която е за Вечността...
Която е за Сега...
Любовта е онзи образ, който помним дълго....
Дълго като в картина,
Дълго като в снимка,
Дълго като птичи полет,
Дълго като Безкрая
Дълго като Болка една,
Дълго като в Смъртоносна отрова...
Дълго като рокендрол песен....
Дълго като един безкраен джайв....
На Г.С. и С.С.
