За годините на Колелото на Времето, за нанизите на нишките на Съдбата, за музите, които ненадейно се появяват и толкова ненадейно изчезват от Живота ни, за дантелените чувства, които се къдрят по ръбовете на възприятията… За тях мисля днес и за тях пиша днес. За мечтите, които се появяват като нужда на Същността да се прояви. За Щастието да бъдем Себе си и много други, докато четем и се пренасяме в друг Свят, в друго място, в друго завъртане на това прословутото колело, за което споменах по-рано. За техни Величества Музата и Читателя, без които литературата сама по Себе си в нито едно направление нямаше да същестува. За Вдъхновението, което идва от неочаквани места и хора - пламъкът, който гори и не стихва, когато има какво да го въодушевява и насърчава. За Страстта - храната на сърцето и душата. За думите, които се редят в тях, за да лекуват, докосват, изгарят, пронизват, обгръщат, прелъстяват, обладават, размечтават, разтърсват, пронизват, закърпват, усмихват, доставят уют и въобще цялата гама от сетива и чувства, които едно същество може да изпита само, докато чете. Докато чете, сгушен в Себе си, докато чете, докато пътува, докато живее, докато страда, докато обича и иска да сподели това необяснимо за Света чувство, за което всъщност толкова много е възпявано и писано, докато много други…
За една конкретна стъпка днес си мисля, която бе предшествана с много "не"-та, невярвания в Себе си, откази, страх и въпреки това огромната жажда и порив на една мечта да се осъществи. За приготволенията. За срещата на От другата страна на Огледалото. Като струя вдъхновение, като израз на Любов към Себе си, като Страст, която те хвърля в ритъма на танца и не ти дава да спреш да танцуваш, докато имаш какво да кажеш, да почувстваш и споделиш със света, като вътрешен свят, като отражение на нас самите, когато се погледнем, като това да гледаш някого и да виждаш Себе си като половина от цялост. Като страдание, което става с една шепа по-леко, но с шепа, която всъщност е толкова важно да стигне до другите туптящи сърца, за да могат да припознаят Себе си, да разберат, че не са сами в това, което чувстват, за да полекуват душата си и Щастието да се намести в тях.
Преди време някой ми каза, че понякога си чисти раните на душата с моите думи. Толкова, толкова диво зарадва моята поетична и леко егоцентрична душа - това да бъдеш признат, оценен, почетен и още повече да разбереш, че всичко това не са само слова към Себе си, ами наистина помагат на този, който чете всичко това, което се е изнизало като една дантела, като едн ред плетка от ръката на Времето. Това вдъхва сили да продължиш. Да вървиш, да чувстваш, да споделяш, да омагьосваш със своята магия.
Пожелавам да почувствате своята магия, която носите в Себе си, да я споделите със Света, защото той наистина се нуждае от повече вълшебни хора, които вярват в поне шест неща преди закуска и вярват, че могат. Просто да могат.
Защото монетата, която се върти, винаги има две страни, както и Огледалото…
Благодаря ти, читетлю, че се отби днес да прочетеш това, което имах да споделя.
