Saturday, March 25, 2017
Рошави мисли, студени нозе и едно блуждаещо сърце
Понякога по Залез Слънце, а може би и в ранните сутрини на моето съзнание, когато косите са рошави, нозете са студени и сърцето се лашка между сънят и реалността като моряк в синя пустош, мислите ми преминават по дантелените ми ръбове и разказват различни истории. Понякога даже клюкарят най-съкровените неща, които са се криели зад някой прашен скрин на моето съзнание. И Понякога, понякога просто искам да Ви кажа, че разхождам се по планинските склонове, където се срещат с морето и се оглеждам за скали с познати сърца. Ей, такива, с които да поседнеш и да спреш Времето, докато съзерцаваш или не, Залезът триста шейсет и пет пъти или Изгревът още сто шейсет и два пъти и да захвърлиш цифрите в ето онази бездна, защото понякога те са си просто това. Защото Понякога всичко се крие в едни огнено червени коси и сърце на самодива горска…
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Дали сърцето и е толкоз горещо ,
ReplyDeleteколкото пламтящите и коси.
Дали , ако я докосна ,
приказните светове ще оживеят
дали ще се сбъднат мечти?
Не.
Всички твърдим че сме част от това ,
но колцина , босоноги пристъпват в света ?
Бленуваме спокойствие , безветрие и тишина ,
но пътят ни земен е кратък ,
осеян с липси за посоки , разстояния и други неща
а докато се лутаме , сърцето с лава гореща облива душата
а тя се превръща в скали , монолитни уж , здрави ,
но още неизстинали , студена пот ги вали
и дроби ги , дроби ,
за да може душевния вятър с тях да играе
и пилее на разни страни.
Все пак , на съзнанието в мрака ,
нещо проблясва , като пъргава рибка в дълбоки води ,
и това е споменът за красивата ти усмивка
и червените ти коси.
Сърцето може би, като различните пламъци в огъня, носят различна температура и нюанс на топлината, с която гори и тупти. Може би понякога изпепелява, изгаря, а може би понякога едва тлее със затихваща жар и пак се възражда като феникс от пепелта.
ReplyDeleteКолцина, колцина... колко ли ще да е това? Един, един или много... Съдбата знае ли и тя...
Някой някога ми каза, относно пътищата без посока, че не е важно по кой път ще поемеш, щом не знаеш къде искаш да стигнеш. Честичко си го повтарям това. Особено напоследък в безделничните делнични дни, когато наблюдавам Пролетта от прозореца си или от парковите алеи и усещам я в безгрижния детски смях от площадките и мириса на овощните дръвчета.
Докато бие едно сърце, колкото и да прелива с лава като бездънен вулкан, не значи,че трябва да се облива в магма, попарена като от слана. Колкото и да вали и град да го бие, то може да си отвори чадъра от слънчеви дни и да се скрие под него, докато отмине и пак да тупти с интензитета на влюбено в живота, юлско слънце. Всичко е в желанията, които таим и които понякога не смеем да произнесем.
Красива усмивка и червени коси.... кога ли, кога ли, виждал си ме ти с коси, ярки, горещи, по-огнени и от самият огън...сред хилядите хора по улиците, успя ли да ме зърнеш веднъж поне? Аз успях, макар и отдалеко, сред хилядите хора и безбройните места...
Не поставяй нищо под съмнение,
ReplyDeleteпръстите ми просто споделиха ,
за донесеното от потока светлина.
А и едва ли ще е плодородна в случая,
една лъжа.
Нищичко под тази грозна думичка "съмнение" не поставям аз. Простичък въпрос зададох, макар и явно леко пеперлив.
ReplyDelete