И Слънцето погали със свойта утринна лъчиста светлина. И очите се отвориха тъй нежно като с допир на перце. Приветствам го! Толкова е прекрасно и лъже сякаш е в Сърце на Лято. Но зная, че го прави, за да ме зарадва. И отново присядам тихо, сгушена в Себе си и се заслушвам в Неговата история. И потапям се дълбоко, дълбоко в усещането за Зафира. Знам, трудно е да го разберете, но когато и вие се потопите в Себе си и потърсите Слънцето като свой спътник, независимо в кой аспект, ще разберете защо толкова обичам неговите песнопойни истории. Да, точно така. Такива са. И изразът "мед му капе" не би бил достатъчен. Усмихвам му се нежно и Той погалва ме с най-нежната и огнена милувка, на която е способен без да ме изпепели. А може би сам се е объркал, че Лято е вече... или трепти с моя копнеж по Лято недостатъчно... Ято разпръснати пеперуди... Точно това е това усещане на дъното на чашата с кафе. И привкуса на Новия ден с лекия нагарчав вкус на смлените зърна... Специално е като всеки друг момент от Деня, в който потъваме и се чувстваме Цели и Себе си. Даже Обичани. И всичко останало.
Бих ви разказала още пеперуди за моята искрена усмивка и онзи лъч, който се заиграва с онзи непослушен кичур коса и как Червеното гори на Неговите лъчи, но... няма. Ще ви оставя да изградите свои пеперуди за Заранта и своята чаша кафе на прозореца и всичко отвъд него.
Макар и да е късно вече някак, пожелавам един прекрасен и разпръснат с пеперуди ден!
А Аз и Музата се отдаваме на чаша кафе със Слънцето...
http://www.youtube.com/watch?v=tRwWt1H9rAY
No comments:
Post a Comment