Завръщане

Помниш ли, когато сядахме ей там 

Под ето онова дърво насред хълма?

И с часове ти четях стихове дълбоки,

А ти слушаше ме с най-детското в себе си

Сякаш приказка редях ти за стари времена?

А ти помниш ли, когато посядахме 

На ето онзи Ръб на Света

И наблюдавахме всичко от високо?

И мечтаехме за ето онези звезди 

Насред най - дълбокото на Нощта?

И рисувахме Съзвездия от нашите Мечти?

Ами ти? 

Помниш ли Енигмата в мен?

Помниш ли Мистерията?

Помниш ли Дивото, кипящо в недрата?

Помниш ли ме?

Защото Аз не помнех.... 

А сънувах с много отворени очи 

Насред глухарчени поляни.

Сънувах  Дъха на морето,

Сънувах  Трагикомедията...

Сънувах  Живота,

Сънувах  Смъртта.

Сънувах  Дома

Сънувах  Бягството.

Сънувах  и Дон Жуана...

И  Казановата срещнах...

А пък Сганарел тъй удавен е вече

От Страстните грозни жени.

Сънувах и всичко бе тук. 

И бе Истина.... 

Помниш ли ме?

Защото Аз вече Помня.

Едно Пробуждане от Кома

И страшно много Начала

С Безкрайно Нетърпение.

И онзи Вик, който се изтръгва

От гърдите на дете в Новия свят.

И споменът за Дом, 

Който никога не е бил. 

И Любовта в Неправилните й моменти. 

И Грешките, които си простих. 

И надникването Зад Огледалната маска...

Помниш ли ме?

Аз Помня.... 

Кажи на Света, че се Завърнах!