Днес денят ми мълчалив е

А днес колко ми се мълчи...

Днес тема ще бъде Тишината. Нашата толкова добре позната приятелка. Понякога имаме нуждата просто да помълчим. Дори и с някого. Днес е един от тези дни. Не ми се говори, признавам. Мълчи ми се. Но не сама. Сама е скучно да мълчиш. С Тишината се гледаме умно като два котарака в Тъмнината. Навън е като в приказка. Всичко е толкова чисто и снежно. Връща ме в детските дни, когато обичах с часове да седя на прозореца и да гледам как падат снежинките. И тогава си представях как всяка една от тях, падайки от небето носи по една история със себе си от там. За сблъсъка на положителните и отрицателните енергии, за Северния и Южния вятър, за техните безспирни караници и гонения, за споровете на техните побратими и още много други неща. Даже още се улавям, че мечтая за същото.
Но днес е друга темата. Ще се сгуша аз в теб малка и невинна. И дума няма да продумам. Просто ще се усмихна и това е. Дори и да ме попиташ, нищо няма да ти отговоря. Днес денят ми мълчалив е. Дори и с бележки не ми се контактува. Ще се сгуша като малка птичка в ръцете ти и глава ще упра на гърдите ти. Ще се заслушам в ритъма на сърцето ти какво ми казва. Но ще продължа да си мълча. И ще седим ний двамата и часовете ще броят те нас, не ние тях. А звездите на небето тамън малко ще отдъхнат от нас. Надали им е много приятно двама хлапаци постоянно да сочат към тях и да ги обсъждат. И няма да има нужда даже думичка да си обелим,защото сърцата ни говорят вместо нас. Ласките шептят вместо нас... И колко просто е всичко това. И даже Тишината ни се усмихва, не виждаш ли? Ето там! В ъгъла най-краен? Дошла е да ни вавести като далечен гост. И аз по-удобно се намествам в обятията твои, защото зная, че те първа мълчанието ни става по-хубаво. Нека се взрем в непонятното и да отворим душите си, сърцата си и да ги пуснем на воля да разучат новите територии като завоеватели от книгите приключенски и после обратно да ги съберем, докато аз и ти си мълчим. Къде ли? На ето онзи ръб на Края на Света.

"Светът на думите се умори.

Не ми се пише. Толкова е просто.

Не ми се пише. Днес ми се мълчи."

Но пък ми е мечтателно едно... Но пък тази тема ще я оставим за дръг път, друго време, драги ми читателю. "You say I'm a dreamer, but I'm not the only one..."