Пробуждане от Кома

За странните моменти, в които се пробуждаме от Сън, за още по-странните моменти, в които си поемаме първа глътка въздух след многото задух в нас. Незнайно дори откъде появил се. Понякога може би трябва наистина да спрем да дишаме за известно време, да спрем да сме будни, да спрем да живеем, за да можем после да усетим със замах всичко това. И още много други.

Някои неща, драги читателю, се случват, без да сме наясно защо и кога. Те просто се случват, колкото и да не искаме да става така. Потъваме, лодката ни поема различен попътен вятър, Северната звезда ни забравя, Бури ни сломяват, сирени ни завличат на морските дъна и спираме да дишаме, макар да продължаваме да съществуваме и без хриле. Но в един прекрасен, наистина прекрасен момент някой ни изритва с все сила и с невероятна засилка отзад и ние се СЪБУЖДАМЕ. С големи главни букви!!! Незнайно как и защо точно той, след хилядите, безбройни опити, но точно той успява. Независимо кой. Просто се случва. И тогава е по-сладко от Всичко на Света. Първата Глътка въздух е Незабравима. Както и всяка следваща в първите секунди на пробуждане от Кома. С една малка разлика, Ние знаем какво се случва и какво се е случвало през цялото време, без да сме наясно дори. Всичко е строго относително, но всичко е и черно - бяло. Запращане на веригите далеч в Безкрайността и едно отръскване от всичко като куче от бълхи. Цинично, но реалистично. Такъв е Животът, такава съм и Аз. Една от мойте безкрайни, но главни страни. Може би една от най- главните. Маските са свалени, картите са на масата. И сега какво, драги? I set fire to the sky! Сега е твой ред. 

Знаете ли, Животът наистина е една чиста игра на покер, но не винаги с добри играчи. Само от Нас зависи как ще си изиграем ръката, какво ще спечелим и какво ще изгубим. От никой друг и затова ни е толкова яд, когато е последното. Но... сами сме виновни и присъдата ни произнесена е. Тъжно, но факт. Голгота. 

Благодаря!!! 

Аз паля своя мотор и поемам към Залеза. От Вас зависи дали идвате с мен, или оставате стопаджия на самотния път.