Сънливости от От другата страна на Огледалото

Люляковите нощи започнаха

И чувствам се по – влюбена от всякога

В кой ли...?

В тях! В Люляковите ми нощи...

Ала няма с кого да ги споделя,

Но пък  и Чакането си е Чакане.

Обличам се в Нежност

И обсипвам се със Страст.

На нощното си шкафче

Оставям по стръкче Люляк

Компания да прави на Сълзата момина

И в Женственост  да се преражда..

Кротувам си на Ръба на света

И тъка си сценарий от безоблачни дни и паднали съзвездия,

А пък Буреносните ми облаци се мусят с грешни мисли разни

И отправят се към Безкрайната ми синева

Да хвърлят гръмове и мълнии

И да гонят вятърничави сирени.

Аз пък си пускам откъсите от сценария нагледен

В бутилка от писмо по мрежите рибарски и

Магия за надежда им наричам.

Ала явно теглото не стига достатъчно

И глухотата врича на Облачната буря.

Сипвам си чаша вино от глухарчета

И с остатъка пращам пожелание на Нощта

За мирни синьобезкраени дни,

Че нали Вълкът тъй морски натам се е заскитал...

А пък аз се потапям в Спокойствието

И отпращам всички лоши мисли от себе си.

И обръщам се към Своето Слънце в саксия

И всичко е съвсем наред дори...

И една звезда ми намига скришно

През своята мантия от звезден прах,

А пък Луните отново на Маскен бал отиват...