За жената, която ме
отгледа,
Когато най –святата отсъстваше,
За жената,която с обич
ме дари,
За жената, която в
нежност ме сподавяше,
За жената, чийто „бащин
дом” бе нейният единствен
Със сйлупените две липи
отпред, чийто мирис
Навяваха ми вкъщи
И свитите една в друга
улички
Със своите китни
премени.
За жената, която винаги
бе до мен,
За жената, която не ме
остави да падна от еламазената кула
И в траур да забуля
душата си.
За жената с
аквамаринените очи.
За жената и нейния
неспирен огън!
За жената с несломимия
дух!
Почивай в мир!
На М.Д.
No comments:
Post a Comment