Безименно, а всъщност толкова много

За жената, която ме отгледа,

Когато най –святата отсъстваше,

За жената,която с обич ме дари,

За жената, която в нежност ме сподавяше,

За жената, чийто „бащин дом” бе нейният единствен

Със сйлупените две липи отпред, чийто мирис

Навяваха ми вкъщи

И свитите една в друга улички

Със своите китни премени.

За жената, която винаги бе до мен,

За жената, която не ме остави да падна от еламазената кула

И в траур да забуля душата си.

За жената с аквамаринените очи.

За жената и нейния неспирен огън!

За жената с несломимия дух!

Почивай в мир!

На М.Д.