Wednesday, October 3, 2012

Соната за Телата


Искам да говоря, а така ми се мълчи.
Искам да се изливам цялата отвътре.
А всъщност всичко искам да тая.
Ще приемеш ли мен?
Моите вътрешности най-гротескни? 
Онова що разяжда ме тъй гнусно
И на Похот се отдава с моята Болка тъй свята?
Крайностите Шах играят и ходове пресмятат.
Шляс! Чу се звук от камшик.
Садо – мазо сцени в стомаха.
Похот и Страст на разменни начала са.
Нервите на лоботомия си играят
И разменят се за къс милостиня Тишина.
И ето спретнахме почти соната за Телата.
Красота до пръсване на очните дъна.
Прекрасно!  Ирис? Зеница?
Малко кръв в червеникави  тонове.
О, колко еротично!
И разпръсване на Първоизточника.  
Розите са червени, а вкусът на течността влудява.
Пищно!  Оцветяване в естествени багрила.
Козметични процедури по разкрасяване.
Белег  тук,  белег  там.
Разпорване на коремната стена.
Тънки черва за аксесоар.
Ключици за цвете в косите.
И така до пълен разпад.  
Искаш да излея всичко?
Цялата помия от ямата дълбока? 
А Голготата някой ще понесе ли дори?






No comments:

Post a Comment