Простички неща аз искам
Едно море, едни звезди...
Вятър, който с Тишината се заиграва
И песни от далечни сирени...
Едно никакво нали.
И всичко да е такова тогава,
Ако по-големите неща
Са си такива едни
Все големи и грандиозни...
Дори и Любовта се превъзнесе.
Порасна й самочувствието
От няколко звездни прашинки
За цвят на костюма
И всички прехвалиха я
На Маскения бал.
А аз една такава...
На простички неща
Се моля.
Отново в Скромност
Да се облечем и Чистота
За лица да си сложим.
Без Излишности и Драми,
Без Усложняване и Помпозност
Без онова най-лошо в нас.
Една Простичка Любов....
Дрипава и мръсна,
Даже леко головата,
Но пък моя до край...
Много ли искам, кажете?
Да , определено имаш голяма мечта.
ReplyDeleteАко успееш , определено ще бъдеш първия собственик на толкова много и то солена вода.
Това с голямото синьо , добре , но да се опиташ да кльопнеш и звездите - преее-кааа-лиии!
Макар че съм на ~ 300 километра от Бургас за гласчето на сирена ослушвам се и аз.
Напрягането на слуха ме уморява и веднъж годишно изпаднал в заблуждение възкликвам - Най-сетне , ето на -
но след минутка глас подобен на онзи от старите съветски филми за война който казва "гаварит Масква" ,
края на прегледа технически оповести.
На Любовта не се сърди , отявлен театрал е тя.
След представлението просто я изчакай във гримьорната или по добре на задната врата.
Там погледът е друг ,
„на дневна светлина"
така да се каже "измислените" неща са просто безлични ,
дори и невидими.
На сцена всичко е различно , но там отзад има неща подсказващи на заинтересования че това е тя.
И ако отново я познаеш сутринта , значи е преминала успешно теста на истинността.
Съгласен , може да не е богата , но за бога , нека не е "простичка" горката. :)
Винаги съм си мечтал да бъде умна и докато я има да е осъзната.
Да , определено имаш голяма мечта.
И мисля си ,
ще се сдобиеш по лесно с нотариален акт за някоя звезда ,
отколкото да се превърнеш в пълновластен господар
на някого ,
на Любовта .
Големи мечти ти казваш... Може би.. Може би... Сериозността изморява. Но пък нали един писател бе написал „Колко е важно да бъдеш сериозен...”
ReplyDeleteНе искам големи неща... Искам да бъдат малки, но мои. Без право на собственост. Дори и владеене не искам. Просто да са там и да им се наслаждавам. Това не ги прави мои, нали ? Отхвърлям цялата документация, която Провидението ми предлага за един завъртолен подпис. Не... Не можеш да владееш или да държиш това, което не е твое. Което не притежаваш. Искам едно море пред мен... Просто да е там. Дори и да не ме гали по нозете, докато си седя на пясъка и му се любувам. Вятър, който дори да не разрошва косите ми или Тишина, която не спира да си поговори с мен. Просто да са там без всичките им Усложнения.
Колкото до Любовта... Тя винаги си е била такава една склонна към драматизации и показност. Обича да е в центъра на прожекторите и да бъде с лъскаво его. Нали и затова я възвеличават такава. Но аз я обичам. И такава... макар и да ме уморява.Ами ако задната врата или гримьорната са част от спектакъла,какво правим тогава? Но пък .... успя да си пробие път във висшата класа и по елитни мероприятия се не спря да ходи. Май забрави откъде бе тръгнала дори. Не е хубаво да поглеждаш много назад, но да помниш е друго, нали. Не искам Сложна това е. Простичка да е. Интелигентна и красива, завладяваща и необяснима, но не и облепена в брокатени флаери за реклама..
Поетът бе казал:
„Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.”