„Прости
– прощавай…“ – тъй думи заветни,
Погубени
във вихъра от Суета…
Но
нали всичко си остава един Панаир безкраен
И
всеки тича да се преоблича
И
с маска грим да маже своето лице
До
следващата сцена, до следващия антракт.
Пък
после… нека бъде и applause !
Тъй
така е, драги ми читателю…
И
на теб, зрителю тъй наш!
В
твое име, в наша чест
Ден
за всеки и минута за минута
Играем,славим
и изтъркваме
Живота,
Сатирата, Драмата,
Комедията,
Романса и Смъртта дори!
Прошка
дирим, прошка губим…
Ала
прошка нявга даваме дали?
Изтръгната
най-чиста
От
дълбините съкровени
В
поруганото сърце.
Ромео
казват е умрял за Жулиета…
Тя
пък същото за него сторила дори…
И
обезсмъртиха своята Любов с чистотата като на дете,
А
в нощта тъй топла лятна
Панове
и феи пакости мистични
В
името на цел по-висша разиграват.
И
сън било е, сън било е всичко…
До
последната прашинка на купидоновото цвете…
Нали
така, мили ми ти Пък?
И
това е то! Дванайсет! Полунощ!
Приказките
свършват тук
И
всеки вече трябва своята напук
Да
е разказал, изиграл…
Завесата
пада, прожекторът центрира,
Трепет
по ъглите на зала театрална
И
„Хоп!“ изскачат всичките познати ни лица -
Герои
славни в нашите истории срамни
За
гордост, чест, предразсъдъци и прошка…
Поклон за Вас и applause за Нас!
Довиждане,
до следващата постановка!
Магията
от Нас, сценария от Вас!
Благодарим
Ви за Вашето участие
В
нашия скромен Панаир на Суетата!
И
нека поне веднъж да се опитаме нали
Прошка
искрена, забравена да подарим
Дори
и на най – смъртния си враг!
