Панаир на Суетата

„Прости – прощавай…“ – тъй думи заветни,

Погубени във вихъра от Суета…

Но нали всичко си остава един Панаир безкраен

И всеки тича да се преоблича

И с маска грим  да маже своето лице

До следващата сцена, до следващия антракт.

Пък после… нека бъде  и applause !

Тъй така е, драги ми читателю…

И на теб, зрителю тъй наш!

В твое име, в наша чест

Ден за всеки и минута за минута

Играем,славим и изтъркваме

Живота, Сатирата, Драмата,

Комедията, Романса и Смъртта дори!

Прошка дирим, прошка губим…

Ала прошка нявга даваме дали?

Изтръгната най-чиста

От дълбините съкровени

В поруганото сърце.

Ромео казват е умрял за Жулиета…

Тя пък същото за него сторила дори…

И обезсмъртиха своята Любов с чистотата като на дете,

А в нощта тъй топла лятна  

Панове и феи пакости мистични

В името на цел по-висша разиграват.

И сън било е, сън било е всичко…

До последната прашинка на купидоновото цвете…

Нали така, мили ми ти Пък?

И това е то! Дванайсет! Полунощ!

Приказките свършват тук

И всеки вече трябва своята напук  

Да е разказал, изиграл…

Завесата пада, прожекторът центрира,

Трепет по ъглите на зала театрална

И „Хоп!“ изскачат всичките познати ни лица -

Герои славни в нашите истории срамни  

За гордост, чест, предразсъдъци и прошка…

Поклон  за Вас и applause за Нас!

Довиждане, до следващата постановка!

Магията от Нас, сценария от Вас!

Благодарим Ви за Вашето участие

В нашия скромен Панаир на Суетата!

И нека поне веднъж да се опитаме нали

Прошка искрена, забравена да подарим

Дори и на най – смъртния си враг!