На Себе си

  Върви боса

  И слушай вятъра, вълните.

  Отпивай жадно от луната

  И танцувай около огъня,

  Както майка те е родила.

  Милвай тревите,

  Които галят голите ти бедра.

  Шепни тайни на водата

  В безкрайните дни

  И бездънните нощи.

  Надбягвай се и грей

  Със Слънцето, което никого не чака. 

  Тичай, играй с вълците нощем

  И приемай всяка жива твар за род.

  Прегръщай дървета 

  И вплитай корена си с техния.

  Oбяснявай им се в любов,

  За да знаят, че и те обичани и ценени са.

  Заравяй пръсти дълбоко в Земята

  И усещай ритъмът й,

  Както усещаш туптенето на 

  Сърцето на човекa любим.

  Смей се безгрижно

  И влюбвай се дълбоко и лудо.

  Посрещай безрброй залези и изгреви,

  Изпращай ги с последните сили

  На прага на съня си безгрижен.

  Благодари и за доброто и злото,

  Че без тях колелото не мож да се завърти.

  Бъди все такава дива, щура и магична.

  Събрала всичките слънца, небеса и стихии

  В очите си, в душата си, в усмивката си.

  И нека пчелите сплитат венците в косите ти

  С ароматите на хилядите цветове опрашени,

  За да ти напомнят, че на душата й трябва широко,

  А духът не можеш  ни да го опитомиш, 

  Ни да го затвориш в бутилка,

  Когато е роден свободен да броди и да  лети.