Блуждаене

Есента е потъване в Себе си. В най-дълбоките си дебри. В които, докато вървиш в студа и те брули есенния вятър мисълта ти блуждае и се носи из От другата страна на огледалото. Иска да си стигне вкъщи и да се почувства сред свои. Там, където Есента стъпва по мокрите листа и животните се приготвят за Есенния бал. Където Магията дирижира цялата подготовка, за да няма излагации. Там, където ухае на цитрус и канела, там, където чакаш Тишината да дойде на чай. И там, където Странността никак не е чужда.